Обусловените от една данъчна проверка положения, определят начина по който ще протече контролния процес от Националната агенция по приходите (НАП).
Какво е данъчна проверка?
Това е проверка от органите по приходите, чрез която се осъществява даначно-осигурителен контрол. Нейното приложение е свързано с установяне на законосъобразност при начислението и внасянето на данъци и осигуровки. Прието е проверката да се нарича данъчна, заради органите които я извършват. Действията на органите по приходите при осъществяване на проверката са регламентирани в Закона за НАП, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и приложимите материални данъчни закони и подзаконови актове.
Какви видове са данъчните проверки?
Данъчните проверки биват следните видове:
- планови;
- извънпланови, вкл. внезапни/спешни/ и извънредни проверки.
Към извънплановите проверки спада проверката по сигнали. За да се извърши такава проверка е необходима легитимацията на подаващия. На настоящия етап е ниско нивото на анонимност на лицето подало сигнала.
Съществуват още повторни проверки, при рецидивиращи нарушения и насрещни проверки, когато се проверява вторично едно лице във връзка с проверка на друго лице. Насрещната проверка е важна при съмнения за преправяне на първични и други документи и отчетни регистри.
Други подвидове проверки могат да са:
- проверка по делегация;
- проверка за нарушение – преценява се дали е извършено или не;
- проверка за прихващане или ефективно възстановяване на данъци и осигуровки;
- проверка за регистрациа по ДДС;
- проверка за възстановяване на ДДС;
- проверка за прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО);
- други.
Положенията при данъчна проверка са следните:
1. Подготовка
Намират приложение систематизацията на задачите; избора на начини за въздействие, средства, способи и източници за информация. Изработване модел за протичане на същинската част. За улеснение на органа по приходите и повишаване качеството на проверкта се установяват контакти с други лица различни от лицето което се проверява, които имат отношение към предмета на проверката от Национална агенция по приходите (НАП).
2. Контролна дейност
Фактическа проверка на документални носители, за установяване реалност при разходи и приходи. Формиране на облагаема величина. Извършвате се разговори с лица, от които може да се почерпи допълнителна информация в добавка към анализите, инвентаризациите, изследванията, документалните проверки и други обичайни операции. Основният способ, който се използва е документалната проверка. Той дава информация за реалността на водената отчетност, нейната достоверност, възможността за изчисление на данъци и осигуровки. Заради това е особена важност изчерпателната и достоверна информация, която се предоставя чрез тях. Друг начин за събиране на сведения от НАП са писмените обяснения. По искане от органа по приходите, проверяваното лице или лицата които го представляват, са задължени да дадат писмени обяснения. Ако това задължение не се изпълнява, без да се имат предвид лицата при които не се изискват писмени обяснения, лицето може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс. Най-общо лица от които не се изискват писмени обяснения са лицата с психически или физически недостатъци, които не могат да възприемат правилно обстоятелствата и поради това техните обяснения не могат се приемат за достоверни; както лица роднини по права линия и такива които могат чрез обясненията да предизвикат накаказателно преследване спрямо тях и лица опазващи професионална тайна.
3. Приключване
Осъществява се чрез систематизация на резултатите, съставяне на необходимите документи, извеждане на заключения и предложения. Запознаване и взаимодействие с проверяваните и други заинтерсувани лица с получените резултати.
4. Реализация
Издаване на протокол от проверовъчния орган по приходите. Ако в протокола има описани нередности, по тях може да се проведе отделна проверка или да се назначи ревизия. Протоколът не е такъв административен акт, който подлежи на обжалване. Това обаче не значи, че не може да бъде възразен пред висшестоящия административен орган, който е разпоредил проверката. Резултатът от проверката не е основание за установяване на размера на данъци и задължителни вноски за осигуряването, обаче, констатациите в протокола, в случай че съдържат доказуеми данни за извършено нарушение, са основание за издаване на акт за извършено нарушение(АУАН).
Неговото издаване все още не значи, че нарушението е действително извършено – има възможности за някои действия с които проверяваното лице може да се защити в случаите на неверни/погрешни констатации.
Протоколите са специални данъчни документи и се водят под отчет в НАП, като се съхраняват в специализиран регистър, воден от съответните териториални дирекции и офиси.
Въвеждането на модерни технически способи при данъчните проверки, позволява изполването на дистанционни способи от счетоводните предприятия, представляващи фирмите които обслужват. Така, практически е напълно възможно провеждането на данъчна проверка от НАП в София, докато предоставящият информация се намира в Русе и изпраща всичките данни по интернет, подписани с електронен подпис. Счетоводни услуги Русе ЕООД, посредничи между проверяваното лице и НАП, изпълнявайки ползотворно предоставените чрез нотариално пълномощие права. По този начин се спестяват всякакви усложнения от непознаването на положенията по данъчната проверка, печели се време и се осигурява спокойствие и за двете страни.