Може ли е собственик на ЕООД да не се осигурява? Лицето внася своите осигурителни вноски само.

Тези собственици на ЕООД, които внасят осигуровки за своя сметка се наричат самоосигуряващи се лица. На такива лица не им е необдходимо дружество за да се самоосигуряват, няма пречки да са земеделски производители или еднолични търговци (EТ).

Собственикът на ЕООД не се осигурява чрез ЕИК/Булстат на ЕООД-то, за разлика от осигурените лица по трудов договор. Осигурителните вноски на задължително осигурените за своя сметка лица се начисляват авансово – за месечен осигурителен доход в диапазона между минималния и максималния месечен доход, според приложимия бюджетен закон. Лицата, внасящи осигуровки за своя сметка, определят еднократен окончателен размер на осигурителния доход за периода, в който е осъществена трудовата дейност. Такова изчисление са извършва еднократно за календарната година. Размерът на окончателния осигурителен доход се определя на едно или повече основания през календарната година, съобразно данните посочени в годишната данъчна декларация за доходите на физическото лице. Възможно е довнасяне на осигурителни вноски на база разликата в дохода, върху който не са пресметнати осигурителни вноски през годината.

Възможностите, при които не се дължат осигуровки, са следните:

1. Собственикът на ЕООД не извършва трудова дейност.

В случая, задължението за осигуряване на самоосигуряващото се лице не е налице, тъй като то „възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване”- чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Легална дефиниция на понятието „трудова дейност” липсва в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и подзаконовите му актове. За осигурителни цели, когато едно лице попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, спрямо регламентираното в чл. 10 от КСО, като упражняващо дейност на някое от посочените към тези разпоредби основания, такова лице започва да внася социални осигуровки.

Всяко самоосигуряващо се лице е длъжно да подаде декларация за началото и края на неговото осигуряване, според етапа на трудова дейност. Националната агенция за приходите (НАП) е определила четири етапа: започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудова дейност. Започването и възобновяването на трудова дейност са относителни индикации, те винаги са начало на осигуряването, а за край на осигуряването служат прекъсването и възобновяването. Те се посочват в декларация утвърдена от Изпълнителния директор на НАП, която се подава в  компетентната ТД на НАП в срок от 7 дни от настъпване на някои от горепосочените етапи (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Счетоводни услуги Русе ЕООД, може да подаде от Ваше име такава декларация винаги когато е необходимо.

Следователно, не е задължително да се осигурявате като собственик на ЕООД, само защото имате вписана фирма в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ. Необходимо е трудова дейност.

2. Собственикът на ЕООД извършва трудова дейност.

В този случай самоосигуряващият се не внася осигурителни вноски, ако се самоосигурява другаде. Предвид чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ тези самоосигуряващи се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски само за едното основание по избор на лицето. Когато се променя основанието или идентификационния код, чрез който се извършва осигуряването, се подава декларация от самоосигуряващо се лице за някой от горепосочените етапи. Следователно, лицето следва да се осигурява на едно от две или повече основания по свой избор. Така ако едно физическо лице извършва трудова дейност като собственик на ЕООД и земеделски производител, не се осигурява за двете основания, а само за едното – например само като земеделски производител. По този начин собственикът на ЕООД, извършващ трудова дейност, няма да се осигурява като самоосигуряващо се лице, защото се осигурява в това му осигурително качество на друго основание.

3. Превишаване на максималния осигурителен праг от физическото лице.

Мнозина считат, че ако собственикът на ЕООД се осигурява по трудов договор, примерно, тъй като вече се осигурява някак, не подлежи на никакво друго осигуряване. Такава възможност в този случай не съществува, освен ако е превишен максималния осигурителен праг за съответния месец, за който се извършва осигуряването.

Както беше пояснено по-горе авансовите вноски на самоосигуряващия се правят при осигурителен доход в диапазона между нормативно определен минимален и максимален месечен осигурителен праг. За надвишението над 3400 лв., който е максимален осигурителен праг считано от 01.04.2022 г., не се определят осигурителни вноски за месеца. Следователно при едно трудово правоотношение, с осигурителен доход превишаващ тази сума, за самоосигуряващия липсва задължение за осигуровки.

4. Чужденец от ЕС – физическо лице, което е собственик на ЕООД. Осигуряването на такова лице се извършва според приложимото законодателство. Съобразно Дял II от Регламент № 883/2004, се определят две категории лица „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ отнасящи се за трудова дейност която се третира спрямо осигурителното законодателство на съответната държава членка, на чиято територия са извършва дейността.
По отношение на осигурителното третиране в България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като заето лице. Предвид чл. 16 от Регламент 987/2009, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите по които си установява пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Институцията на държавата членка по пребиваване определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009. Така че, ако например, лице гражданин на Германия е собственик на ЕООД в България и извършва трудова дейност подлежаща на самоосигуряване, може да не се осигурява в България, при положение че е осигурено като „заето лице” в Германия.

Посочените възможности разглеждат само социално-осигурителните положения. Обстоятелствата свързани със задължителното здравно осигуряване на лицата, се прецизират спрямо конкретния случай. Счетоводни услуги Русе ЕООД е в готовност да отговори на всички допълнителни питания.

Обусловените от една данъчна проверка положения, определят начина по който ще протече контролния процес от Националната агенция по приходите (НАП).

Какво е данъчна проверка?

Това е проверка от органите по приходите, чрез която се осъществява даначно-осигурителен контрол. Нейното приложение е свързано с установяне на законосъобразност при начислението и внасянето на данъци и осигуровки. Прието е проверката да се нарича данъчна, заради органите които я извършват. Действията на органите по приходите при осъществяване на проверката са регламентирани в Закона за НАП, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и приложимите материални данъчни закони и подзаконови актове.

Какви видове са данъчните проверки?

Данъчните проверки биват следните видове:

• планови;
• извънпланови, вкл. внезапни/спешни/ и извънредни проверки.

Към извънплановите проверки спада проверката по сигнали. За да се извърши такава проверка е необходима легитимацията на подаващия. На настоящия етап е ниско нивото на анонимност на лицето подало сигнала.

Съществуват още повторни проверки, при рецидивиращи нарушения и насрещни проверки, когато се проверява вторично едно лице във връзка с проверка на друго лице. Насрещната проверка е важна при съмнения за преправяне на първични и други документи и отчетни регистри.

Други подвидове проверки могат да са:

• проверка по делегация;
• проверка за нарушение – преценява се дали е извършено или не;
• проверка за прихващане или ефективно възстановяване на данъци и осигуровки;
• проверка за регистрациа по ДДС;
• проверка за възстановяване на ДДС;
• проверка за прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО);
• други.

Положенията при данъчна проверка са следните:

1. Подготовка

Намират приложение систематизацията на задачите; избора на начини за въздействие, средства, способи и източници за информация. Изработване модел за протичане на същинската част. За улеснение на органа по приходите и повишаване качеството на проверкта се установяват контакти с други лица различни от лицето което се проверява, които имат отношение към предмета на проверката от Национална агенция по приходите (НАП).

2. Контролна дейност

Фактическа проверка на документални носители, за установяване реалност при разходи и приходи. Формиране на облагаема величина. Извършвате се разговори с лица, от които може да се почерпи допълнителна информация в добавка към анализите, инвентаризациите, изследванията, документалните проверки и други обичайни операции. Основният способ, който се използва е документалната проверка. Той дава информация за реалността на водената отчетност, нейната достоверност, възможността за изчисление на данъци и осигуровки. Заради това е особена важност изчерпателната и достоверна информация, която се предоставя чрез тях. Друг начин за събиране на сведения от НАП са писмените обяснения. По искане от органа по приходите, проверяваното лице или лицата които го представляват, са задължени да дадат писмени обяснения. Ако това задължение не се изпълнява, без да се имат предвид лицата при които не се изискват писмени обяснения, лицето може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс. Най-общо лица от които не се изискват писмени обяснения са лицата с психически или физически недостатъци, които не могат да възприемат правилно обстоятелствата и поради това техните обяснения не могат се приемат за достоверни; както лица роднини по права линия и такива които могат чрез обясненията да предизвикат накаказателно преследване спрямо тях и лица опазващи професионална тайна.

3. Приключване

Осъществява се чрез систематизация на резултатите, съставяне на необходимите документи, извеждане на заключения и предложения. Запознаване и взаимодействие с проверяваните и други заинтерсувани лица с получените резултати.

4. Реализация

Издаване на протокол от проверовъчния орган по приходите. Ако в протокола има описани нередности, по тях може да се проведе отделна проверка или да се назначи ревизия. Протоколът не е такъв административен акт, който подлежи на обжалване. Това обаче не значи, че не може да бъде възразен пред висшестоящия административен орган, който е разпоредил проверката. Резултатът от проверката не е основание за установяване на размера на данъци и задължителни вноски за осигуряването, обаче, констатациите в протокола, в случай че съдържат доказуеми данни за извършено нарушение, са основание за издаване на акт за извършено нарушение(АУАН).

Неговото издаване все още не значи, че нарушението е действително извършено – има възможности за някои действия с които проверяваното лице може да се защити в случаите на неверни/погрешни констатации.

Протоколите са специални данъчни документи и се водят под отчет в НАП, като се съхраняват в специализиран регистър, воден от съответните териториални дирекции и офиси.

Въвеждането на модерни технически способи при данъчните проверки, позволява изполването на дистанционни способи от счетоводните предприятия, представляващи фирмите които обслужват. Така, практически е напълно възможно провеждането на данъчна проверка от НАП в София, докато предоставящият информация се намира в Русе и изпраща всичките данни по интернет, подписани с електронен подпис. Счетоводни услуги Русе ЕООД, посредничи между проверяваното лице и НАП, изпълнявайки ползотворно предоставените чрез нотариално пълномощие права. По този начин се спестяват всякакви усложнения от непознаването на положенията по данъчната проверка, печели се време и се осигурява спокойствие и за двете страни.