Акценти
 
  Copyright © 2013 by Accounting Services Ruse Ltd, Bulgaria  •  All Rights reserved  •  ruse @accountingservices.pro
Нашите външни страници
RSS Feed
Счетоводни Услуги Русе ЕООД
Счетоводни услуги Русе ЕООД
                   За нас   I   Счетоводни услуги    I     Цени    I    Контакт               
 
1.„Счетоводни услуги Русе” ЕООД и технология на работа с клиенти

2. Движение на счетоводни документи

3. Клиенти и договорни отношения

4.Партньори

4.1.Евристика ЕООД

4.2.РС Издателство и бизнес консултации

4.3.СЕО оптимизация

4.4. Христо Досев, д.е.с.
Предмет на договора с клиенти, видове престации, изпълнение и неизпълнение. Двете страни в облигационното правоотношение се обвързват с взаимни задължения с оглед постигане на определен правен резултат, който представлява предметът на договора мeжду тях.Престацията може да бъде представена по следните начини/видове/ делими и неделими задължения, солидарни и съвместни задължения, задължения за индивидуално и родово определена престация, парични задължения и алтернативни и факултативни задължения. При двустранният договор, облигационното право прилага принципа на едновременното изпълнение, т.е. задължението следва да бъде изпълнено срещу изпълнение на насрещното задължение, освен ако от естеството на договора не произтича, че една от страните трябва да изпълни по напред своето задължение.Основавайки се на този принцип всяка страна може да задържи задължението си дотогава, докато другата страна не предложи изпълнение на нейното задължение.По принцип при изпълнението длъжникът е възможно да поиска от кредитора разписка, квитанция или друг документ, представляващ писмено признание на кредитора и потнърждаващ изпълнението. В случай, че за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането или унищожаването му.

Кредиторът, който е приел изпълнението, но отказва да издаде на длъжника разписка, изпада в забава и дължи обезщетение.Общо правило е, че кредиторът не може да бъде задължен (принуден) да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото и също така длъжникът не може да изпълни на части, макар задължението да е делимо - в случаите когато дължи родово определени вещи, тогава трябва да даде вещ поне от средно качество.
За да е налице неизпълнение по договор, според гражданското законодателство, е необходимо да се установят три предпоставки: вина на длъжника за неизпълнение на задължението; вреди, настъпили за кредитора  вследствие на неизпълнението; причинна връзка, която взаимно да обуславя двете обстоятелства. Когато тези предпоставки са налице, за длъжника възниква имуществена отговорност, която се прилага под формата на мерки за прнуждаването му да изпълни реално. Когато това е невъзможно или кредиторът е загубил правен интерес от това, длъжникът заплаща парична компенсация вместо изпълнението.

Гражданско-правен принцип е, че длъжникът е виновен за неизпълнението на своето задължение, освен ако се докаже, че то се дължи на причини, за които не отговаря(оборима презумпция) Съществува и невиновна невъзможност за изпълнение на договор. Това е такава невъзможност, която е настъпила след сключването на договора, като може да бъде както обективна, така и субективна невъзможност. Виновното неизпълнение на задълженията от длъжника, пораждат имуществена отговорност за него, при което кредиторът има право да иска от длъжника реално изпълнение и обезщетение на вредите настъпили поради забава в изпълнението на договора, да развали договора и откаже да приеме изпълнението и да поиска обезщетение за нанесени вреди и пропуснати ползи, когато има лихвоносно парично задължение - да се извърши заплащане на лихви от момента на падежа.

Договорът за услуга не е законово регламентиран, от правна гледна точка се приема, че този договор е с предмет „да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение”
Договорът за услуга, поради основната престация, най-често може да се определи като договор за изработка по Закона за задълженията и договорите (препращащата норма на чл.288 от ТЗ урежда договореностите съобразно гражданското законодателство), тъй като при договора за изработка, изпълнителят може да иска заплащане на възнаграждението което е уговорено, само ако е престирал уговорения резултат. Различието между договора за изработка и договора за услуги, произлиза от това дали изпълнителят носи отговорност, ако не бъде постигнат уговореният резултат,
т.е.при договора за услуги възнаграждението се явява функция на извършената уговорена работа като вид, характер и продължителност, независимо дали е постигнат целеният краен резултат за тази дейност.